Решила си да опиташ, дошла си на първата среща и вече знаеш горе-долу какво да очакваш, но някъде между втората и петата сесия често се появява друг въпрос: „Добре, а как всъщност работи това? Как от разговори се стига до промяна?“ Формула за това няма, но има няколко неща, които могат да ти помогнат да се ориентираш в процеса.
Ако терапевтът не дава готови отговори, какво прави?
Няма да ти кажа какво да правиш с живота си, мога да имам хипотези, разбира се, но моето мнение не може да замени твоето решение. Моята роля е да съм до теб така, че да ти стане по-ясно какво се случва с теб, какво чувстваш и мислиш, от какво имаш нужда, как реагираш и какво става в отношенията ти с другите. За това задавам въпроси, казвам ти какво забелязвам или те връщам към момент, който сякаш си подминала, а отговора намираме заедно, докато аз съм до теб.
Защо промяната не се случва за една среща?
Много от нещата, заради които търсим терапия, не са се появили вчера. Начинът, по който реагираме, влизаме в отношения, поставяме граници, преживяваме близост или се справяме с трудностите, обикновено се е изграждал с години, затова и промяната рядко идва с едно голямо прозрение. По-често първо започваш да забелязваш нещо, после разбираш какво се случва, след това хващаш момента, в който отново се връщаш към стария начин на реагиране и постепенно се появява възможност да направиш нещо различно.
Това не значи, че всяка промяна е бавна или че винаги са нужни много сесии. Значи само, че никой няма да ти каже правилния отговор, след който всичко да се подреди от само себе си.
Говоренето е само част от процеса
Разговорът е важен, но в терапията ме интересува и какво се случва с теб, докато говориш: какво усещаш, когато разказваш за определена ситуация, има ли нещо, което ти е трудно да кажеш, какво става с теб, когато някой не се съгласи, когато се почувстваш неразбрана или когато се ядосаш.
Случва се точно в разговора между нас да се появи нещо, което познаваш и отвън. Тогава можем да го видим как се случва тук и сега, пред очите ни, вместо само да говорим за него и това е една от причините връзката между нас да има толкова значение.
Защо е важно, че го правим заедно?
Терапията е среща на двама души и онова, което се случва в сесията, го сътворяваме заедно. Ти идваш с историята си, преживяванията и усещането за собствения си живот, аз идвам със знанията и опита си, а какво ще се появи между нас, не може да се предвиди. То се ражда в самата среща, във въпросите, в паузите, в начина, по който откликваме една на друга, и разбирането, до което стигаме, носи следите и на двете.
Как изглежда промяната?
Рядко изглежда като голямо „осъзнах!“ и често е толкова тиха, че почти не я забелязваш. Този път казваш „не“, вместо автоматично да се съгласиш, оставаш в труден разговор, вместо да се отдръпнеш, разпознаваш, че си ядосана, преди да избухнеш, или си позволяваш да поискаш нещо, без първо да се убеждаваш, че нямаш право, а може просто да усетиш, че вече се отнасяш към себе си малко по-различно.
Много пъти промяната се вижда чак когато погледнеш назад. Ти си същият човек, просто вече имаш повече от един начин да реагираш.
А защо не е просто разговор с приятел?
Разговорът с близък човек може да е безценен и нерядко точно това ни трябва, някой да ни изслуша, да ни прегърне или просто да е до нас. Терапията предлага нещо друго, с друга цел и друга рамка. Не е нужно да те успокоявам като приятел, да ти давам съвет или да заставам на нечия страна и мога да остана с теб и в моментите, в които няма бързо решение. Така се отваря място и за трудните неща, включително за онези, които не са удобни, красиви или лесни за признаване.
Не е нужно да пазиш мен от тях. Можеш да дойдеш с това, което наистина се случва в теб и с теб, и оттам започваме.
Ако темата ти е близка, прочети повече за гещалт терапията или какво да очакваш от първата среща с психотерапевт.
